Ами махнете ги най-сетне от главата Му!
Майките на деца с увреждания ще продължат да стачкуват. Те нямат доста варианти - или Системата, или децата им
С репликата “да направят по този начин, че тази тематика да ми се махне от главата “ — министър председателят удари в земята даже нещастния някогашен чиновник на социалното министерство, прочул се с “кухите лейки “. В играта на нерви министър-председателят се оказа слаб противник на майките на деца с увреждания. Те, видиш ли, си желали министъра, чиято оставка той с готовност одобри, и по тази причина се наложи на другия ден още веднъж да го “прати на работа “. Същият министър, поради който никнат палаткови лагери из цялата страна, в края на едно толкова сполучливо европредседателство. Бисер Петков, който самоуверено твърди, че без подкрепата на премиера и финансовия министър няма късмет реформата на социалните услуги за хората с увреждания да се състои.
И му трябват едни 300 милиона. Не за саниране, не за фонтани, ами за инвалиди. Откъдето и да го погледнеш не е рентабилно
, а ей къде са местните избори, не дай Боже и парламентарните. Че какъв брой са хората с увреждания в България? Едни 730 хиляди на възраст над 16 години и към 45 хиляди деца (по данни от 2015 г.). Всеки трети освидетелстван с между 50 и 70% инвалидност, а близо 23% са с най-тежката степен. Колко от тях въобще могат да гласоподават? Но да оставим бакалските сметки. Друго твърдение на премиера е по-интересно: “Винаги сме работили прекрасно със семействата на деца с увреждания. “ Толкова прекрасно, че няма и месец от последния им 6-ти митинг.
Първият митинг на родителите на деца с увреждания се състоя през 2015-а година при управлението на кабинета Борисов 2. Тогавашният обществен министър Ивайло Калфин се срещна с протестиращите, получи настояванията им (които и до момента не са променени) и си ги прибра в шкафчето. Година по-късно обаче майките отново запротестираха и може би резултатът щеше да бъде същият, в случай че един безочлив чиновник от МТСП не ги беше нарекъл “кухи като градински лейки “. Министър Калфин се заизвинява, пътем съобщи, че се работи по създаването на електронен регистър; Законът за личната помощ, за който настояваха протестиращите, беше упоменат по-скоро като разкол, тъй като внезапно ще обърка философията на подпомагането на хората с увреждания, по която работят екипи на социалното ведомство в два следващи кабинета Борисов. Кухите лейки се разотидоха и се заканиха постоянно да си поливат герберите.
И го направиха. Дори ефектният жест с 930-те лв. в Закона за семейните помощи на Зорница Русинова, която незабавно смени оттеглилия се Калфин, вместо да им затвори устите, предизвика още по-бурна реакция. Защото
подпомагането беше извършено на принципа “да вземем от едните, да дадем на другите “.
Получиха го единствено децата с над 90% инвалидност, бяха им отнети средствата за рехабилитация, а лицата, навършили 18 години, останаха с по 100–200 лева месечна помощ. С тези вести протестиращите изпратиха 2016-а година.
Едва огледал се кабинетът Борисов 3 и дамите надуха черните балони и отново тръгнаха по улиците на София. Какво желаеха? Все същото: цялостна промяна в социалната система, с приемане на Закон за личната помощ; финансиране от държавния бюджет в размер не по-малък от две минимални работни заплати; диференциран подход при установяване на размера на личната помощ — съгласно индивидуалните потребности на детето или лицето, което се нуждае от асистиране и така нататък
Посрещна ги единствено социалният министър Бисер Петков. Изслуша ги, провежда среща с техни представители, съобщи готовност да се създаде обща работна група и сякаш най-накрая нещо стартира да се случва. Обаче кабинетът потегли да реформира системата за ТЕЛК. Покрай абсурдите в предложенията за промени се разсъниха от летаргията си НПО-тата, който сякаш пазят правата на хората с увреждания. Решени да проработят субсидиите си, с малко синдикална подкрепа, и те най-накрая проведоха митинг в столицата. Предложенията им, на които куцаше конкретиката, тъй като всъщност нямаха предложения, а желаеха да се резервира статуквото в системата за инвалидизиране, бяха признати. Но след тях още веднъж дойдоха майките.
И евентуално щяха да бъдат изслушани в парламента, в случай че се бяха облекли обичайно.
Но тъй като не го направиха, не ги пуснаха да влязат. И не щеш ли надписът на фланелките “Системата ни убива “ се трансформира в слоган на безсрочните им митинги. Опънаха палатката си пред Народното събрание и даже се надяваха, отнякъде да зърнат премиера (ако съумеят да го привикат на парламентарен контрол), само че се оказа, че влезнал и излязъл, без да го усетят. Сигурно заобикаля срещата с тях, с цел да не станат очевидци на сълзите му.
Той обаче няма от кое място да знае, че някои от протестиращите там например, всеки ден напускат болницата, в която лежат децата им, с цел да ги изследват за поредния ТЕЛК, и отиват пред парламента със същите тези деца, с надеждата някой да ги чуе. Няма по какъв начин да знае, че с цел да обезпечат тази възможност, са търсили средства месеци наред. Няма евентуално и да разбере, че след престоя си в болницата са хукнали към стоматологичната клиника, в която лекуват зъбите на децата им. А при тези деца това лекуване е малко комплицирано — прави се с цялостна анестезия и продължава няколко часа, време, през което майките се молят детето им да се разсъни след поредната анестезия и да не получи епилептичен пристъп. Ако знаеше, щеше да зареве с глас.
Иначе връзките му с тези родители са прекрасни.
Какво ще се случи оттук-нататък, мъчно може да се прогнозира. Бисер Петков най-малко беше явен — неговият пост зависи от решенията на премиера и финансовия министър. С плана на Закон за личната помощ на омбудсмана Мая Манолова нещата не са толкова ясни. Дори да стигне до разглеждане в парламентарната зала, мъчно ще откри подкрепа. Активен индивидуалист като Манолова има малко съмишленици даже измежду бившите си сътрудници от парламентарната група на БСП. Освен това идва ваканцията, след това ще се стягат избори.
А майките на деца с увреждания ще продължат да протестират. Те нямат доста варианти — или Системата, или децата им.
Милена Петкова
От НЮЗ.БГ
(заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ)
С репликата “да направят по този начин, че тази тематика да ми се махне от главата “ — министър председателят удари в земята даже нещастния някогашен чиновник на социалното министерство, прочул се с “кухите лейки “. В играта на нерви министър-председателят се оказа слаб противник на майките на деца с увреждания. Те, видиш ли, си желали министъра, чиято оставка той с готовност одобри, и по тази причина се наложи на другия ден още веднъж да го “прати на работа “. Същият министър, поради който никнат палаткови лагери из цялата страна, в края на едно толкова сполучливо европредседателство. Бисер Петков, който самоуверено твърди, че без подкрепата на премиера и финансовия министър няма късмет реформата на социалните услуги за хората с увреждания да се състои.
И му трябват едни 300 милиона. Не за саниране, не за фонтани, ами за инвалиди. Откъдето и да го погледнеш не е рентабилно
, а ей къде са местните избори, не дай Боже и парламентарните. Че какъв брой са хората с увреждания в България? Едни 730 хиляди на възраст над 16 години и към 45 хиляди деца (по данни от 2015 г.). Всеки трети освидетелстван с между 50 и 70% инвалидност, а близо 23% са с най-тежката степен. Колко от тях въобще могат да гласоподават? Но да оставим бакалските сметки. Друго твърдение на премиера е по-интересно: “Винаги сме работили прекрасно със семействата на деца с увреждания. “ Толкова прекрасно, че няма и месец от последния им 6-ти митинг.
Първият митинг на родителите на деца с увреждания се състоя през 2015-а година при управлението на кабинета Борисов 2. Тогавашният обществен министър Ивайло Калфин се срещна с протестиращите, получи настояванията им (които и до момента не са променени) и си ги прибра в шкафчето. Година по-късно обаче майките отново запротестираха и може би резултатът щеше да бъде същият, в случай че един безочлив чиновник от МТСП не ги беше нарекъл “кухи като градински лейки “. Министър Калфин се заизвинява, пътем съобщи, че се работи по създаването на електронен регистър; Законът за личната помощ, за който настояваха протестиращите, беше упоменат по-скоро като разкол, тъй като внезапно ще обърка философията на подпомагането на хората с увреждания, по която работят екипи на социалното ведомство в два следващи кабинета Борисов. Кухите лейки се разотидоха и се заканиха постоянно да си поливат герберите.
И го направиха. Дори ефектният жест с 930-те лв. в Закона за семейните помощи на Зорница Русинова, която незабавно смени оттеглилия се Калфин, вместо да им затвори устите, предизвика още по-бурна реакция. Защото
подпомагането беше извършено на принципа “да вземем от едните, да дадем на другите “.
Получиха го единствено децата с над 90% инвалидност, бяха им отнети средствата за рехабилитация, а лицата, навършили 18 години, останаха с по 100–200 лева месечна помощ. С тези вести протестиращите изпратиха 2016-а година.
Едва огледал се кабинетът Борисов 3 и дамите надуха черните балони и отново тръгнаха по улиците на София. Какво желаеха? Все същото: цялостна промяна в социалната система, с приемане на Закон за личната помощ; финансиране от държавния бюджет в размер не по-малък от две минимални работни заплати; диференциран подход при установяване на размера на личната помощ — съгласно индивидуалните потребности на детето или лицето, което се нуждае от асистиране и така нататък
Посрещна ги единствено социалният министър Бисер Петков. Изслуша ги, провежда среща с техни представители, съобщи готовност да се създаде обща работна група и сякаш най-накрая нещо стартира да се случва. Обаче кабинетът потегли да реформира системата за ТЕЛК. Покрай абсурдите в предложенията за промени се разсъниха от летаргията си НПО-тата, който сякаш пазят правата на хората с увреждания. Решени да проработят субсидиите си, с малко синдикална подкрепа, и те най-накрая проведоха митинг в столицата. Предложенията им, на които куцаше конкретиката, тъй като всъщност нямаха предложения, а желаеха да се резервира статуквото в системата за инвалидизиране, бяха признати. Но след тях още веднъж дойдоха майките.
И евентуално щяха да бъдат изслушани в парламента, в случай че се бяха облекли обичайно.
Но тъй като не го направиха, не ги пуснаха да влязат. И не щеш ли надписът на фланелките “Системата ни убива “ се трансформира в слоган на безсрочните им митинги. Опънаха палатката си пред Народното събрание и даже се надяваха, отнякъде да зърнат премиера (ако съумеят да го привикат на парламентарен контрол), само че се оказа, че влезнал и излязъл, без да го усетят. Сигурно заобикаля срещата с тях, с цел да не станат очевидци на сълзите му.
Той обаче няма от кое място да знае, че някои от протестиращите там например, всеки ден напускат болницата, в която лежат децата им, с цел да ги изследват за поредния ТЕЛК, и отиват пред парламента със същите тези деца, с надеждата някой да ги чуе. Няма по какъв начин да знае, че с цел да обезпечат тази възможност, са търсили средства месеци наред. Няма евентуално и да разбере, че след престоя си в болницата са хукнали към стоматологичната клиника, в която лекуват зъбите на децата им. А при тези деца това лекуване е малко комплицирано — прави се с цялостна анестезия и продължава няколко часа, време, през което майките се молят детето им да се разсъни след поредната анестезия и да не получи епилептичен пристъп. Ако знаеше, щеше да зареве с глас.
Иначе връзките му с тези родители са прекрасни.
Какво ще се случи оттук-нататък, мъчно може да се прогнозира. Бисер Петков най-малко беше явен — неговият пост зависи от решенията на премиера и финансовия министър. С плана на Закон за личната помощ на омбудсмана Мая Манолова нещата не са толкова ясни. Дори да стигне до разглеждане в парламентарната зала, мъчно ще откри подкрепа. Активен индивидуалист като Манолова има малко съмишленици даже измежду бившите си сътрудници от парламентарната група на БСП. Освен това идва ваканцията, след това ще се стягат избори.
А майките на деца с увреждания ще продължат да протестират. Те нямат доста варианти — или Системата, или децата им.
Милена Петкова
От НЮЗ.БГ
(заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ)
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ